Игри

Информация за страница Гергьовден

В България Гергьовден е празникът, в който се чества Свети Георги Победоносец. По традиция празникът се отбелязва на 6 май. Освен че е обявен за официален празник в страната, също така той е Ден на храбростта и Българската армия. Още със създаването на родната ни армия започва честването на този ден. Официално е учреден на 9 януари 1880 г. с указ номер 5 на Княз Александър Батенберг. Военният орден За Храброст пък е учреден на 1 януари същата година. С това отличие се удостояват всички, извършили храбри действия на бойното поле. Традицията на този празник е прекъсната през 1946 г. от тогавашното социалистическо управление. То го обявява единствено за Деня на пастиря. С постановление 15 на Министерския съвет от 1993 г. честването на празника е възобновено. На 6 май Българската православна църква чества деня на Свети Георги Победоносец. Той е мъченик за християнската вяра, загинал през 303 г. по време на управлението на римския император Диоклециан.

    Преди Ивановден Гергьовден  е най-празнуваният имен ден в нашата страна. Освен Георги и Гергана, празнуват всички хора с имената Габриела, Гинка, Галина, Ганчо, Ганка, Гочо, Галя и производните им имена. Това е един от най-големите български празници през годината в народния календар. Едновременно с това той е и най-големият пролетен празник. Сред цигани, помаци и мюсюлмани е познат още с имената Адерлез, Хъдърлез, Гюрговден и други. Чества се във всички територии, които са населени с българи. Празникът е календарно обвързан и винаги се празнува на 6 май, независимо кой ден от седмицата е това. С него именно започва лятната половина на студентската година, която завършва на Димитровден. Разположението му в празничния календар до голяма степен определя и изключително богатата му обредност. Тя обхваща всички области от социалния и стопански живот на хората. Свети Георги е традиционно схващан като повелител на плодородието и пролетната влага. Освен това той е покровител на земеделците и най-вече на овчарите и техните стада. Изключително древен по своя характер, в наши дни този празник е с неизяснен произход. Според някои изследователи корените му са от тракийската древност, а според други произходът му е славянски.

   Независимо от различията в мненията Гергьовден е един от най-големите празници. Той се празнува в българската традиционна духовна култура повече и от Великден. Много практики и ритуални обреди се извършват на 6 май. Те целят да осигурят здраве за хората и плодородие за нивите и животните. Преди да пропеят петлите в нощта срещу празника хората отиват на ливада или поляна. Там те се търкалят в утринната роса съгласно народното поверие. Според него по това време на годината „всичко е повито с блага роса”. Къпането в росата се прави за здраве и за да няма болки в кръста през годината. В нея се къпят и безплодни жени, защото се вярва че по този начин ще се излекуват. Събирането на росата и носенето вкъщи е друг обреден момент. Според вярванията събраната роса има силна целебна сила. Обредното къпане в реки и язовири също е известно. Водата от реките се носи вкъщи и с нея се замесват обредни хлябове.

eXTReMe Tracker